В месеца, който в Школата посветихме на почивката и грижата за себе си, избрахме да ти припомним една статия на Ваня, писана за фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве. А в края, можеш да прочетеш още малко размисли от Ваня по темата.
Моите ритуали и практики за регулиране на симптомите на ендометриоза
Грижа за мен… от много години това се беше превърнало в табу. Все има неизпълнени задачи, все за нещо тичаш, все някъде гори … Но не се замисляш, че зад гърба ти гори и в собствения ти двор… Твоят храм, твоето тяло е в пламъците на постоянно възпаление и повтарящи се всеки месец болки. Болки до степен да си мислиш, че няма да оцелееш при следващата вълна… Звучи ли ти познато? Ако е така, може би моят път от болката до спокойствието и равновесието, ще ти помогне да намериш посока. Затова го споделям и ще продължа да го споделям, защото знам какво е да си сама в агонизиращите моменти и да си мислиш, че това е нормално и да си мислиш, че нищо не зависи от теб.
Аз съм с еднометриоза от 17 годишна, официално диагностицирана при лапароскопия, когато бях на 30. През тези години спиралата на болката се движеше стремително нагоре. Последните две години преди операцията преминаха и под знака на неуспешни опити за забременяване. През годините, на принципа проба и грешка, изпробвах много режими на хранене, детоксикация, билки и добавки без особен успех. Избрах да се оперирам в болница във Виена при лекар, който беше специалист в тази област.
Никога няма да забравя първия си цикъл след операцията. Нямаше болка. Никаква. Спомням си, че тогава се запитах „Това ли всъщност е нормалното?“ И оттогава не съм спряла да търся, да уча, да откривам отговори на въпроса „Как мога да си помогна сама, за да запазя това „нормално“?“.
Храната
Започнах от храненето, това е и първото нещо, което много жени с ендометиоза променят. Ако се замислим, съставките на храната ни са едно от малкото неща, с които тялото ни има толкова близък контакт – директно с лигавиците на вътрешните ни органи и с такава честота – средно три пъти на ден. След много промени в начина ми на хранене, в последните години се придържам към средиземноморски тип диета. Тя включва много голямо количество сезонни, местни зеленчуци и плодове, ядки, тахани, студено пресовани масла, цели зърнени и бобови храни, домашни яйца, риба и много и различни подправки. Като течности включвам много билкови чайове и много вода, топла или на стайна температура. Някогашните проблеми със стомаха и червата са в миналото. Няма подуване, няма болки. И това ме стимулира да продължавам да спазвам такъв режим на хранене.
Какво още?
Храната е основа на здравето, но не може да реши всички проблеми. Тя може да помогне с много, но на първо място, е важно да знам с какво си имам работа, за да избирам осъзнато.
Йога
Междувременно открих йога. Практиките ми помогнаха да премина през някои трудни, в емоционално отношение, периоди и постепенно движението и медитацията се превърнаха в част от ежедневните ми ритуали. Йога асаните, в комбинация с осъзнатото дълбоко дишане, алкализират кръвта, разтягат мускулите и отпускат блокираните места, помагат за предотвратяване и облекчават състоянието при сраствания. Същевременно медитацията е време да успокоя ума си, непрестанно подскачащ в различни посоки и да дам пространство на мислите си просто да бъдат. Време, когато да си позволя само да наблюдавам, без да участвам. Практика, която с времето се научаваш да прилагаш и в ежедневни ситуации. При мен има много ясна симптоматика свързана директно с менструалния ми цикъл, когато съм под стрес или реагирам емоционално на нещо. Тези практики ми помогнаха да променя реактивността си. Не да потискам или да се опитвам да попреча на емоцията да възникне, а просто да наблюдавам, без да бъда въвлечена емоционално.
Какво още? (2025)
Йога е път към себе познание. На постелката е важно да изоставя гордостта, егото и желанието да доказвам нещо на себе си или на околните. Всушвам се в учителя си, той е там, за да ме напътства. Взимам това, за което съм готова и подреждам своя личен пъзел.
Студ
Студен душ и методът на Вим Хоф… Аз съм толкова зиморничав човек, че ако преди няколко години някой ми беше казал, че ще си взимам студен душ всяка сутрин, щях да го сметна за напълно луд. Методът на Вим Хоф дойде при мен по няколко различни пътеки, а съм забелязала, че когато в живота ми започне повтаряемо да се появява едно и също знание от различни източници, явно е време да проуча нещата. Така преди повече от две години започнах постепенно да завършвам сутрешния си душ с по-студена и по-студена вода. От тогава го практикувам редовно и до сега. Студения душ активира кафявата мастна тъкан в тялото ни, която генерира топлина и подпомага отслабването. Има изследвания върху самия метод, които показват, че въздейства благоприятно върху имунната система, върху възпалението и болката. А фокусът, който развиваш в студа, не може да се сравни с никой друг метод, който съм изпробвала.
Какво още? (2025)
Аз съм жена в репродуктивна възраст! Излагането на студ трябва да е съобразено със сезоните на менструалния ми цикъл, за да се радвам на ползите му и да избегна последици въху цикличността и здравето ми.
Етерични масла
Етеричните масла се появиха в живота ми първо в търсене на решение на упорит кожен проблем, който не се влияеше нито от начин на хранене, нито от добавки, нито от кремове и мазила от аптеката. Ароматите събрани в тези малки шишенца ме очароваха много силно и постепенно започнах да научавам свойствата им и да ги прилагам и за други проблеми. Както казва народът „За всяка болка има билка“ и етерично масло. ;) Освен противовъзпалителни, етеричните масла могат да помогнат за справяне с депресивни състояния, могат да намалят силата на болката и на маточните контракции, могат да повлияят положително хормоналния баланс в тялото. Постепенно пред мен започна да се разкрива цял нов свят, една природна аптека и множество начини за приложението ѝ.
Какво още? (2025)
Етеричните масла са мощни помощници, но на първо място е грижата за безопасността. Правилното съхранение, етикетиране, разреждане на маслата и познаване на свойствата им е основа за това.
Женска парна баня
Един от тези методи е и една древна „новост“, за която научих съвсем случайно. Женската парна баня или „парилка“ преди години е използвана за лечение на женски проблеми в района на Родопите. Усетих благотворното ѝ въздействие още при първото ползване и от тогава я включвам във вечерния си ритуал за грижа за себе си, винаги, когато имам възможност. С нея, с помощта на топлина и билки, добавени в отварата могат да се повлияят множество женски проблеми, в това число и ендометриоза. Помага изключително много за отпускане на мускулите в малкия таз и облекчава болката при сексуален контакт, която е често срещана при жени с ендометриоза.
Какво още? (2025)
Парната баня не се използва с етерични масла, защото те са силни и могат да изгорят лигавиците при досег с тях, макар и под формата на изпарения. Парната баня не се използва при налична инфекция, както и по време на бременност, включително и през лутеалната фаза при опити за зачеване.
Храната, йога практиките, студения душ, етеричните масла и женската парна баня са неразделна част от ежедневието ми от години. Вече знам, че ендометриозата е приятелка до живот. Дали приятелка или враг, някои биха поспорили с мен. Но аз избирам да се сприятеля с нея. Така аз приемам и признавам съществуването ѝ, а тя не ме тормози с депресивни състояния и болки. Когато се случи да се върна към предишния задъхан начин на живот и да забравя за себе си (и за нея), тя леко ми напомня за присъствието си, за да вляза в пътя. Както казва Опра Уинфри „Животът ще те потупва по рамото, докато не те срита в задника.“. Е, същото важи и за ендометриозата. Но аз вече съм се научила да усещам и леките потупвания по рамото, за да не се стига до ритника.
И все пак пътят продължава. И всеки ден е едно ново начало и възможност да сложа приоритет на себе си и на собственото си здраве. Направи го и ти, защото, за да имаш възможност да даваш, трябва първо твоята чаша да е пълна, пълна със здраве, любов, търпение, спокойствие, уравновесеност и щастие.
Хората казват, че много неща могат да се променят за една година. Още повече могат да се променят за три! От писането на тази статия досега, преминах през много много промени и събития в живота си. А когато в семейството има и малки деца, които се променят със скоростта на светлината пред очите ти, е важно да осъзнаеш и да приемеш, че нищо не е издялано в камък. Нещата се променят, животът се случва и ти трябва да си достатъчно гъвкава и с отворено съзнание и сърце, за да прегърнеш промяната, да се приспособиш и да излезеш от другата страна по-добра, по-цяла и по-приемаща и себе си и другите.
*Статията е публикувана за първи път на сайта на Фондазия Ендометриоза и репродуктивно здраве.
Какво се промени през годините?
През тези три години, откакто написах тази статия осъзнах много неща.
Осмислих, че грижата за себе си се разделя на нива. Основната грижа се отнася до основните ни нужди – да сме се наспали, да сме пили достатъчно вода, да сме яли, по-възможност, храна, която подкрепя тялото ни, а не краде от него, да сме се изкъпали и около нас да е чисто и с подходяща температура. Може да ти прозвучи смешно, но младите майки, например, често имат пропуски по няколко от тези точки и дори не го осъзнават. А понякога, дори да го осъзнават, не могат да си представят какво да направят, за да променят нещата и да си помогнат. В тези моменти, често е важно да дойде подкрепа отвън, от някой, който да има редовно наблюдение върху жената и семейството, за да улови признаците на проблем рано и да предложи възможности за подкрепа.
После идва следващото ниво, което обикновено е пожелателно и често пренебрегваме. Когато основните ни нужди са осигурени, често не си позволяваме да очакваме повече за себе си. Нуждата да се погрижим с любов за тялото, ума и душата си, често ни се струва като глезотия и прищявка. Тук вече идва осъзнатото отделяне на време за грижа за себе си с редовен спорт, лично време в тишина, време за изкуство и творчество. Това са дейности, без които обществото ни е преценило, че можем да оцелеем и затова, често се определят като ненужно губене на време. Вярно е, че в краткосрочен план, оцеляването ни, не зависи от тях. Но в дългосрочен план, здравето, психическото ни равновесие и цялостното ни благосъстояние зависят. Тук е важно да оценим следното – да, това са нещата, от които първо се лишаваме, в трудните моменти и това е нормално. Вярно е, че тялото ни е устроено така че, ако ситуацията го изисква, можем да се лишим и от посрещане на основните си нужди. Но също така е вярно, че можем да лишаваме себе си от грижа за ограничен период от време. Така сме устроени. Ако твърде дълго не подхраним запасите си, тялото, умът и душата ни започват да страдат. Това „твърде дълго“ е различно за всеки човек. И докато за основните ни нужди, може да ни е необходима и помощ от вън, за „пожелателните“ е добре ние да сме осъзнати и отговорни и да можем да защитим първо пред себе си и после пред останалите правото си да се грижим за себе си. Това, често е по-лесно, когато охлабим хватката на контрол върху всичко и всички около себе си и дадем право и възможност на хората около нас да носят отговорност.
Обичай се! Позволи си правото да правиш грешки! Прощавай си! Позволи и на другите да действат! Подхранвай вътрешните си запаси си с грижа и внимание! Прави малки стъпки и си благодари за напредъка! Не всичко е на всяка цена, нито себераздаването, нито себегрижата! Намери своето равновесие и прави редовни малки промени, за да го поддържаш! Знаеш ли, че в тялото ти всяка секунда се случват множество леки промени, във вид на химични процеси, за да се опази хомеостазата, или с други думи състоянието на вътрешно равновесие. Проявявай мъдростта на тялото си и в света около теб и за самата теб!