Има дни, в които всичко вътре в теб казва „не мога“.
Не мога да започна.
Не мога да се фокусирам.
Не мога да мисля ясно.
Не мога да се мобилизирам.
И колкото повече се опитваш да се натиснеш, толкова по-силно нещо вътре натиска спирачката.
В такива моменти често си казваме, че не сме достатъчно дисциплинирани. Че нещо не ни е наред. Че трябва „да се стегнем“. Но истината е, че това състояние много рядко е мързел. И почти никога не е липса на воля.
Това е езикът на тялото.
Езикът на нервната система.
Езикът на психиката, която се опитва да те запази.
Като холистичен специалист виждам това отново и отново – жени, които са силни, умни, отговорни, но вътре усещат, че нещо се е пренатегнало. И системата е натиснала аварийната спирачка.
Тялото не работи срещу теб
Мозъкът не е създаден за постоянен режим на висока продуктивност, абстрактно мислене и емоционална регулация под хроничен натиск. Когато натоварването стане системно, психиката започва да използва защитни механизми:
- забавяне
- отдръпване
- апатия
- трудност за стартиране
Това не е дефект. Това е адаптация.
В този смисъл „не мога“ често означава: „така вече не мога“.
Зимата не е сезон за натиск
Абсурдно е, че „новата година“ започва насред зима. Биологично това не е сезон за стартове, амбиции и натиск. Това е сезон за забавяне, за вътрешна „пещера“, за възстановяване.
Ако добавим и цикъла – особено късната лутеална фаза – нервната система става още по-чувствителна. Тогава мозъкът не работи на „режим постижения“, а на „режим оцеляване“.
И това не е слабост.
Това е физиология.
Малките стъпки са форма на грижа
Когато задачите изглеждат като планина, мозъкът блокира още преди да сме започнали. Затова не му показвай върха. Покажи му първата крачка.
Не „трябва да уча“.
А „ще отворя файла“.
Не „трябва да напиша всичко“.
А „ще напиша първия абзац“.
Мозъкът обича малките победи. Те му дават усещане за сигурност. А сигурността е основата на фокуса.
Практика: 10 минути среща със себе си
Два пъти на ден си подари по 10 минути тишина.
Не за да мислиш.
А за да дишаш.
Седни удобно.
Сложи ръка на корема.
Вдишай бавно през носа.
Издишай още по-бавно.
Попитай се:
„Как съм всъщност?“
Не търси решение.
Само слушай.
Това е практика на връщане към себе си.
Практика: работа с ритъм, не с натиск
Постави си таймер за 10–15 минути.
Работи фокусирано.
После спри.
Стани.
Раздвижи се.
Пий вода.
Погледай през прозореца.
Нервната система работи по-добре на вълни, не на маратони.
Практика: време без решения
Най-изтощителното не е самата работа.
А постоянната нужда да взимаш решения.
Какво да облека.
Какво да ям.
Коя задача е първа.
Избери си период от деня, в който няма да решаваш нищо.
Подготви дрехите си.
Планирай храната си.
Напиши задачите си предварително.
Това освобождава огромно количество ментална енергия.
Когато умът е замъглен – върни се в тялото
Менталната мъгла често не е в ума. Тя е в тялото.
Първо вода.
После движение.
После дишане.
Понякога 5 минути разходка правят повече от още 30 минути взиране в екрана.
Биологията има значение, но не е цялата история
Да, дефицити на B12, витамин D, желязо, цинк или проблеми с щитовидната жлеза могат да влияят на енергията и фокуса. Изследванията са полезен инструмент.
Но те не са самата територия.
Човек не е просто сбор от витамини и хормони. Той е система:
психика, тяло, среда, натоварване, взаимоотношения, смисъл.
Опасността е да сведем всичко до една причина и да пропуснем по-дълбокия въпрос.
Може би въпросът не е „Какво ми липсва?“, а „В какъв живот се опитвам да функционирам?“
Понякога блокажът не е защото ти липсва ресурс. А защото животът, който живееш, е извън капацитета на нервната ти система.
И нещо много важно
Претоварването не се лекува с натиск. Лекува се с грижа.
С нежност.
С търпение.
С уважение към ритъма ти.
Понякога най-продуктивното нещо е първо да дадеш почивка на мозъка си, за да може после да работи.
Ако не можеш да започнеш нищо – не си счупена.
Тялото ти не те саботира.
То те пази.
И може би точно сега не е време за още цели.
А за връщане към себе си.
Михаела Шехова Симитчийски