Знаеш ли какво ти предстои? Ясна ли ти е следващата стъпка по пътя? Но не коя да е, а тази, която ще те отведе към това, което сърцето ти желае най-силно? Чувала си израза „Довери се на потока!“ Често този призив поражда страх, недоверие, поклащане на глава.
Нека ти разкажа моята история!
Но не онази, общоизвестната, че съм била с трета степен ендометриоза, преминала съм тежка операция, променила съм начина си на живот и сега имам две естествено заченати и родени деца.
Не! Защото това е историята, която се вижда от птичи поглед – отвисоко и отдалеч и тогава изглежда някак лесно, просто и ясно. Но когато си на пътя, често не виждаш посоката, не знаеш накъде ще те отведе следващото решение и следващата стъпка! Към светлина или към мрак, към радост или към сълзи? Или може би знаеш?
Искам да ти разкажа за знанието – онова дълбоко, истинско, непоклатимо знание, което извира от цялото ти същество – знанието, което ти показва вярната посока и винаги те извежда към по-добри времена, дори да те преведе през множество трудности!
Преди да се реша да пристъпя към операция, бях преминала през много лекари, различни мнения, при това в двата полюса… и това не улесняваше решението. Симптомите се влошаваха месец след месец, ден след ден, а бебето не идваше. В един момент достигнах до вътрешното осъзнаване, че нещата няма да се получат без операция. Но тук идваше следващия въпрос…
Къде? На кого да се доверя? Всички тези различни мнения ме бяха накарали да изгубя доверие към голяма част от специалистите. Една лекарка беше успяла да спечели и да запази крехката ми вяра, че желае най-доброто за мен. Тя се движеше с моето темпо на вземане на решения, чуваше моите страхове и търсеше решение заедно с мен!
Решението дойде, но тук се появиха рационалните съображения – наистина ли положението е толкова сериозно, необходимо ли е да пътувам извън България, а всички усложнения свързани с една операция в чужбина и не на последно място – цената? Страхът, носещ маската на здрав разум...
И тук на сцената излезе знанието, вярата, както я наричат някои, онова непоклатимо вътрешно убеждение, за верния път, за точната посока, за правилната стъпка. Това изми всички съмнения и тревоги и всичко остана чисто и кристално ясно!
И за да не обръщам кривото огледало, което опростява нещата, нека ти кажа и това: Не, нещата не бяха леки, лесни и прости след това! Но бяха ясни! От разстоянието на годините, сега мога да видя още по-добре онази светла нишка на вътрешно знание и осъзнато спокойствие във всяка следваща стъпка – от изследвания, през операция, възстановяване, забавяне на задъханото ежедневие, осъзната бавна, но постоянна промяна на навици и знанието, че аз ще прегърна свое дете!
Сигурна съм, че е имало моменти, когато си преживявала това знание, обхващащо цялото ти същество.
Знание, че това е верният път и този път ще те изведе при най-желаната цел, просто защото друга възможност не съществува. И това е вярно! И единственият избор, който има животът е да ти докаже, че си права!
Както казва и Хенри Форд: „Ако вярваш, че можеш или вярваш, че не можеш и в двата случая си прав!
Но тук ще добавя още нещо. Докато сме заети да тичаме в хамстерското колело и да отмятаме задача след задача, докато срещу нас идва лавина от още и още задачи за отмятане, няма как да достигнем това вътрешно знание и чиста убеденост! То става досегаемо единствено в тишината на вътрешния ни свят!
Добре дошла на пътя, нека го вървим заедно!
Ваня Стойчева
Включи се в предстоящото пътешествие към твоите цели през непоклатимото знане и яснота за следващата най-правилна стъпка за теб:
По Потока – Тримесечно пътешествие за личностно развитие на автентичната жена