А ти почиваш ли? Лято е! Започнахме месеца, който най-отчетливо свързваме с лятото, морето, отпуските и отмората със силно послание за силната грижовна жена, но и за нуждата ѝ от подкрепа и почивка. Често ние жените сме склонни да пренебрегваме собствената си почивка, грижата за себе си и необходимостта ни да презаредим в името на … другите? Или по-скоро в името на вътрешното усещане за удовлетворение да отметнем още една задача от списъка, да получим одобрение, благодарност, да се почувстваме оценени и необходими? За много от нас това е така! Но е важно да помним, че грижата за себе си не е проява на егоизъм, тя е необходимост. Ако пренебрегнем тази истина, е възможно въпреки старанието, усилията и желанието ни, да дойде миг, в който тялото ни да откаже да ни послуша, защото е молило твърде дълго за почивка и отдих, които ние така и не сме му дали…
В рождения месец на двете основателки на Школа за женско здраве в две поредни статии ги питаме как си почиват и какво правят, за да възстановят силите си и физически и психически. Ето какво разказва Ваня.
Кои са твоите 3 начина да се върнеш към себе си, когато се чувстваш разпиляна от грижите за другите?
Да се върнеш към себе си е странен израз! Моето разбиране за „връщане към себе си“ е може би осъзнаването, че живееш в тялото си, да се върнеш вътре в него и да чуеш гласа му сега. Тялото ни не е просто превозно средство, то е домът за душата и ума ни докато пребиваваме на тази земя в тази форма. И още по-важно то е нашето средство да се проявяваме в действителността, за да предаваме доброто и знанията си към света. Нашето средство за добротворене. 😊
А за да отговоря на въпроса, три от моите начини „да се върна към себе си“ са дишане, танци и рисуване! Ще ти разкажа по малко за всеки от тях, но в обратен ред.
Винаги съм обичала да рисувам, още от дете, при това с какво ли не – моливи, водни и темперни бои, тебешири. Когато ръката ми се движи по листа вътрешното усещане е за спокойно езеро, равно и гладко. Това е моето връщане към същността, към първоизточника и към мен самата. Честно казано сега вече го осъзнавам и като дълбока изява на творческата ми женска природа. Жената в същността си е създадена, за да твори, а в днешното общество често загърбваме този вътрешен порив, защото се възприема като загуба на време. А за всяка жена, творчеството във всяка негова форма е начин да съхрани и да подхрани себе си, за да може след това да предаде и на другите. Не го забравяй!
По-късно в живота ми се появиха танците. Първият ми досег беше с българските народни танци. Изучавала съм ги в продължение на 6 години като любител. Това бяха и годините, когато ендометриозата беше с най-тежката симптоматика. Танците бяха моето спасение от болките и от депресията. Чувала ли си израза „Сърцето ми играе!“? За мен той казва всичко! Българската народна музика е моят непресушим извор на щастие, без значение колко отчаяна или уморена се чувствам, хорото е това, което ме изпълва с надежда и нови сили. Ритъмът и музиката, преминаващи през тялото ми и преливащи от сърцето ми са моята връзка с корените и земята, на която съм родена, моето успокоение и път към здравето и дома.
И накрая, но не и по важност е осъзнатото и целенасочено дишане. Открих го първо през йога-учителката ми Ирена, на която съм безкрайно благодарна, че отвори тази врата за мен. Дишането е основната ни връзка с живота. С дъх започва животът ни на тази земя и с дъх я напускаме. Чрез осъзнатото действие на вдишване и издишване даваме на тялото и на ума си неизчерпаем източник на сили. Чрез дишането откриваме огромните възможности на тялото си, които се разрастват чрез редовното приложение и на влиянието на собственото ни съзнание и ум върху нас и всичко около нас, чрез насочването на вниманието, заедно с дъха.
Моето послание към теб е: „Открий твоите три и ги прилагай за себе си всеки ден с благодарност и осъзнатост!“
Ако можеше да поставиш табелка „не ме безпокойте“ за един час, какво би направила в този час, за да се презаредиш истински?
Бих отишла да походя боса по тревата и в реката! Бих прегърнала някое старо дърво и бих слушала шума на листата! Бих ходила по морския бряг и бих слушала вълните! Там обаче, няма как да сложа табелка, защото няма врати! 😊 Досегът с природата през всичките ми сетива е моят източник на стабилност и спокойствие. В тази особена тишина на природата, където се смесват хиляди звуци, лесно откривам отново себе си и се зареждам с нови сили. Всъщност това не е нещо учудващо, но затворени в апартаментите си, високо над земята, далеч от почвата, небето, водата, растенията и животните, често забравяме за този извор на сили и живот, който е природата за всеки от нас.
Важно е да помним и да търсим досег с природата, защото това е нашата здрава основа, от която можем да градим. Без нея и физическото ни и психическото ни здраве бавно и неусетно започва да се разклаща.
Природата е условието за нашето благоденствие и е добре да го помним и да го предаваме и на децата си. Природата може без нас, но ние без нея – не. Колкото и арогантно да смятаме, че чрез технологията можем да поддържаме живота, животът е необхватна съвкупност от малки елементи с огромно значение, за които сме безкрайно невежи. Когато се преклоним и приемем съществуването на нещо по голямо от нас като човешки същества, започваме да виждаме и да живеем истински в съзвучие със света около нас. Така се издигаме и се учим заедно, а не въпреки всичко друго живо около нас.
Има ли аромат, място или действие, което се е превърнало в твой личен остров за възстановяване?
С времето осъзнах, че има едно действие-ключ за отпускане и успокояване, което действа като вълшебна пръчица за мен. Да седна на дивана с чаша топъл чай и да затворя очи, вдишвайки аромата и усещайки топлината между дланите си. Наскоро осъзнах, че винаги съм го използвала за отпускане. За моето тяло и за моя ум това значи „Отпусни се!“ и се случва без да се замислям, без да влагам усилия. Може би връзката в мозъка ми се е изградила някъде в детството ми и постепенно се е затвърдила до степен да се превърне в автоматична реакция.
Много от нас имат такива утвърдени пътечки, някои от тях не са полезни, например да запалиш цигара, за да се успокоиш, други ни подкрепят по здравословен начин. Важно да помниш, че навиците се изграждат от нас самите и ние решаваме, кои да запазим и кои да променим. И същевременно е важно да си даваме позволение да подкрепяме себе си чрез тези простички действия, дори понякога едно гласче в главата ни да нашепва упорито, че това е мързел, че имаш още толкова задачи, че няма да те обичат като те видят, че се мотаеш. Позволи си да бъдеш в ова неприятно усещане за малко, то е вълна, която се издига и после отшумява.
И не забравяй, че грижата за себе си не е проява на егоизъм, тя е необходимост и може би ще те изненадам, но и грижа за другите. Прилагай я осъзнато с простички действия и с мисъл за себе си всеки ден.
В месеца, който ние от Школа за женско здраве посвещаваме на почивката, те призоваваме – отдели време за себе си, за почивка и възстановяване. Не забравяй, че за да дадеш на другите, първо трябва да имаш от къде да почерпиш, трябва твоята чаша да е пълна, за да не се изчерпиш, давайки.
Помни, че за хората, които те обичат най-важно е да имат теб.
Най-напред на себе си!
Ваня