Деси за начало би ли се представила накратко: какъв е професионалният ти път като физиотерапевт и какво те насочи към темата за женското здраве?
Здравейте!
Първо искам да ви благодаря за поканата да направим този разговор “по женски”. Надявам се, че той ще бъде полезен за много дами и ще им даде смислена и адекватна информация по отношение на тяхното здраве.
Казвам се Десислава Колева и съм магистър физиотерапевт. Любопитството към биологията, човешкото тяло, здравето и движението ме съпътства от детска възраст и някак естествено предопредели хода на професионалното ми развитие. Завърших образованието си в НСА Васил Левски в София през 2013 г. В годините на следването ми и първите години след дипломирането ми интересът ми по-скоро беше насочен в областта на ортопедията и травматологията, както и към проблемите на гръбначния стълб. Темата за женското здраве дойде при мен по-късно и някак си ме намери сама.
Аз съм от щастливките, които имат удоволствието да общуват с наистина прекрасни жени както в личния, така и в професионалния си път. С някои от дамите, с които работя в момента съм от началото на моята кариера и те са преки свидетели на развитието ми и като човек и като професионалист.
Когато работиш с жени дългосрочно, ти неизбежно наблюдаваш промените, през които преминават телата им в различните етапи от живота и състоянията с които се сблъскват. И когато искаш да си максимално полезен започваш да търсиш отговори и решения, с които да им помагаш. Това може би ме накара да съсредоточа фокуса си във физиотерапията при женско здраве. Желанието ми да давам достоверна информация и адекватна грижа - такива, каквито самата аз бих искала да получа като жена на другите жени.
- Все по-често говорим за женско здраве и за ролята на тялото като система. Как физиотерапията се вписва в грижата за жените и защо тя е важна, дори когато няма “остър проблем”.
Да, наистина в последните години темата за женското здраве все по-често застава във фокуса на много специалисти. Това разбира се е чудесно, защото се повдига завесата към теми, които дълго време са смятани за табу. Стартира се един диалог, който дава на жените по-голяма увереност и спокойствие. Те започват да задават въпросите, които ги вълнуват, да споделят помежду си и да обменят мнения, да търсят най-добрите решения и в крайна сметка да правят информирани избори за собственото си здраве. Защото никой не може да бъде по-добър защитник на здравето ни от нас самите.
Физиотерапията може да се впише в грижата за жените по различни начини. Ежедневието на всяка една от нас е толкова динамично и изискващо, че често ни се налага да препускаме през ангажименти, пренебрегвайки сигналите на собственото си тяло. Много жени дълго време живеят с функционални нарушения, които сами по себе си не представляват остър проблем, но могат да влошат значително качеството им на живот. Такъв тип оплаквания са хроничната болка, ПМС, дискомфорт по време на движение, напрежение или скованост в различни части на тялото, умора и липса на желание за каквато и да било физическа активност, прекалено реактивна нервна система, неоптимално дишане и различни други сигнали, с които тялото и психиката ни ни молят да се поспрем и да се погрижим за тях. В тези случаи една индивидуална, насочена към конкретните нужди на дамата физиотерапевтична програма би могла да повлияе по силно положителен начин.
- Какво включва физиотерапията в областта на женското здраве и с какво тя се различава от класическата рехабилитация?
Аз винаги обичам да казвам, че женският организъм работи с по-финни настройки. Мисля, че всички сме наясно, че физиологията на жената е циклична. Процесите, които се случват в нашето тяло са силно повлияни от хормоналния ни фон, който е доста по-различен от този при мъжете. Различни са и периодите, през които преминава всяка една жена в рамките на своя живот. И в този смисъл физиотерапията, насочена към женското здраве адресира състояния, които са специфични за жените. Такава физиотерапия може да бъде физиотерапията, свързана с дисфункциите на тазовото дъно, физиотерапия при нарушения в менструалния цикъл и репродуктивните функции, физиотерапия по време на бременност и възстановяване след раждане било то естествено или чрез секцио, физиотерапия след определени гинекологични операции, физиотерапия при ендометриоза, при остеопороза.
Като цяло физиотерапията в областта на женското здраве използва в голяма степен методи и средства, които принадлежат и към класическата рехабилитация, но по начин, който има за цел да повлияе състояние, характерно само за женския пол.
- Ендометриоза - мястото на физиотерапията. Къде се позиционира физиотерапията в мултидисциплинарния подход към ендометриоза- редом с гинекологията и холистичната подкрепа или медикаментозното лечение?
Физиотерапията е важна част от терапевтичния план, който се следва при лечение на ендометриоза. Тук е важно да отбележим, че тя не може да замести медикаментозното или хирургичното лечение, когато са назначени такива, но може значително да повлияе на съпътстващите симптоми на ендометриоза, каквито са напр. хроничната болка и повишеният мускулен тонус в областта на тазовото дъно или пък последиците, които възникват след оперативно лечение.
Разбира се всеки случай е строго индивидуален и физиотерапията цели да повлияе на симптомите, които конкретната жена има.
- Кои са най-честите функционални нарушения при жени с ендометриоза (тазова болка, мускулен дисбаланс, ограничена подвижност, дихателни промени, стегнато тазово дъно)?
Най-често срещаните функционални нарушения при жени с ендометриоза са свързани с т.нар. болкови синдроми.
Такива са:
- дисменорея - силни или болезнени крампи преди или по време на менструален цикъл в долната част на корема, таза и кръста, които могат да ирадират към гърба и бедрата.
- диспареуния - болка по време на сексуален контакт. Тя може да бъде повърхностна, т.е. на входа на вагиналния отвор или дълбока, когато се проявява навътре в таза. Много често диспареунията е обвързана с хипертонус на тазовото дъно. Диспареунията може силно да влоши интимните взаимоотношения с партньора и да всее едни съмнения в собствената женственост и сексуалност.
- хронична тазова болка- болка в областта на таза, която персистира повече от 6 месеца. Тази болка би могла да доведе до компенсаторни модели на движение и заемане на принудителни позиции, които не отговарят на оптимална биомеханика на тялото. Непрекъснатото повтаряне на тези позиции и движения в ежедневието може да предизвика влошена мускулна координация и сила, намаляване на мобилността в определени зони, усещане за постоянно напрежение и скованост.
- дисурия и дисхезия - затруднено уриниране или дефекация. Тези състояния също до голяма степен са обвързани с хипертонус в предната или задната част на тазовото дъно.
За съжаление болковите синдроми имат негативен ефект не само локално в областта, в която се проявяват, но и като цяло върху нервната система, защото я поставят в състояние на свръхсенсибилизация, т.е. тя става прекалено чувствителна и реактивна дори към по-леки стимули. Това пък от своя страна би могло да доведе до едно постоянно чувство за умора или т.нар. хронична умора.
- Тазово дъно, хронична болка и невро-мускулни проблеми: Много жени с ендометриоза живеят с болка години наред и я приемат за “нормална”. Как хроничната болка при ендометриоза влияе върху тонуса и координацията на мускулите на тазовото дъно и върху НС като цяло?
Нека да започнем оттам, че усещането за болка в човешкото тяло е неговата алармена система. Нашият мозък е устроен така, че да възприема всяка болка като сигнал за опасност. Неговата роля е да провокира защитна реакция, която да предпази тъканите ни и органите ни от увреда. В този контекст продължителната болка при жените с ендометриоза често води до постоянно повишен тонус на мускулите на тазовото дъно като защитен механизъм. Това нарушава тяхната координация и способността им да се отпускат напълно.
Паралелно с това НС остава в състояние на повишена чувствителност. И както коментирахме по-нагоре тази чувствителност я прави по-реактивна и към леки стимули или към дразнители, които не представляват реална опасност за тялото ни.
- Съществуват ли често срещани митове - например, че проблемите с ТД винаги се дължат на слабост, а не на хипертонус или защитни механизми на тялото? Вреди ли движението при болка?
Един от най-често срещаните митове е, че проблемите с тазовото дъно винаги са свързани със слабост. Оттук тръгват и масовите препоръки да се изпълняват упражненията на Кегел (волеви съкращения на повърхностната тазово-дънна мускулатура). В действителност в практиката много по-често се среща тазово-дънна дисфункция, свързана с повишен мускулен тонус. Тогава изпълнението на Кегел може по-скоро да влоши ситуацията, отколкото да помогне. В тези случаи, когато се касае за повишен мускулен тонус по-подходящи са техники за релаксация и намаляване тонуса на мускулатурата.
Друг мит е, че движението при болка задължително вреди. Има ситуации, в които движението по-скоро би помогнало за справяне с болката.
- Физическа активност и терапия - кога и как. Каква е ролята на движението и индивидуално подбраната физическа активност при жени с ендометриоза и кога упражненията могат да бъдат терапевтични, а не натоварващи?
Колкото и банално и клиширано да звучи, човешкото тяло е създадено, за да се движи. Всяка една система в него се влияе от движението - сърдечно-съдова, опорно-двигателна, нервна, храносмилателна, отделителна. Всички те освен, че са взаимно-свързани помежду си реагират и по определен начин на движението. Научната общност е абсолютно категорична по отношение на положителното влияние на движението върху човешкото тяло.
Когато става въпрос за физическа активност при ендометриоза обаче, трябва да кажем, че няма една универсална програма, която да е валидна за всички. Редно е да се съобразят индивидуалните специфики, характеризиращи заболяването при конкретната жена. Такива са:
- стадий на заболяването
- наличие на хронична тазова болка
- съпътстващи симптоми (синдром на раздразнените черва, болки в кръста, тонус на тазовото дъно)
- фаза от менструалния цикъл
- състояние и реактивност на нервната система
Важно е да се обърне внимание на индивидуалната поносимост на жената към физическо натоварване и нейната моментна физическа форма. Има жени, които са много активни и могат да понесат по-голямо натоварване и такива, които не могат.
Упражненията имат терапевтичен ефект, когато са подбрани правилно спрямо симптомите и са адаптирани към нуждите на човека срещу нас, когато са дозирани и съчетани с внимание към сигналите на тялото. Можем да познаем дали дадена физическа активност е подходяща по това, че след нея тялото се чувства в по-добро състояние, отколкото преди нея.
- Превенция. По какви обективни признаци една жена може да разпознае, че има нужда от консултация с физиотерапевт, дори без поставена диагноза?
Усещане за болка и напрежение в таза и кръста, скованост или дискомфорт при движение; симптоми наподобяващи уринарна или вагинална инфекция без да се изолира причинител; болка по време на полов акт или интравагинален гинекологичен преглед; изпускане на урина при кихане, кашляне, тичане, смях; чести епизоди на констипация или затруднена дефекация; тежест и усещане за слабост в областта на вагината - всички тези сигнали са индикация, че тялото има нужда от внимание и е добре да се направи консултация с физиотерапевт, занимаващ се с женско здраве.
- Ако трябва да формулираш едно ключово послание за Ендо Март - какво е най-важното, което жените трябва да знаят за връзката между болката, тялото и движението?
Бих искала да посъветвам жените по-често да поставят себе си и грижата за здравето си на първо място, защото това не е егоизъм или лукс, а необходимият избор, пред който всяка една от тях рано или късно ще се изправи. Колкото и да им е трудно да се опитат да гледат на болката като напомняне, че тялото иска да се чувства обгрижено и в безопасност. Да потърсят и открият за себе си коя е физическата активност, която ги кара да се чувстват добре и им помага да възстановяват доверието в тялото си.
Не пропускайте и разговорът ни на живо с Деси по темата в рубриката ни Открити разговори!
Ако това, което споделяме е полезно за вас, подкрепете ни, като се абонирате за YouTube кнала на Школата!